Последни новини

Loading...

вторник, 20 септември 2011 г.

БЛИЦ Новини - Ковачки скрил 100 млн. от данъци

БЛИЦ Новини - Ковачки скрил 100 млн. от данъци: - изпратено чрез Google Toolbar

вторник, 13 септември 2011 г.

БИЗНЕС БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ НА КРЪГЪТ „КРЕМИКОВЦИ 2011” И ИМПЕРИИТЕ „КОВАЧКИ” И „НАДИН”

"Надин" е дългогодишен лидер на пазара на изкупуване на черни и цветни метали за скрап. През 2009 г. Георги Домусчиев става управител на "Надин", Той е също и в борда на фирмата на Христо Ковачки "Атоменергоремонт", но от офиса на Ковачки тогава отричат да имат интерес към търговията със скрап. Друга версия свързва Георги Домусчиев с Първа инвестиционна банка, която е най-големият кредитор на фирмата, изпитваща към момента финансови затруднения.
Историята на фирма „Надин“ не е съвсем ясна, но подобно на останалите фирми, свързани с премиера Бойко Борисов в състава на "Котараците", сменя собствеността си през няколко години.
 Има няколко фирми под знаменателя "Надин". Домусчиев е в управлението на "Надин - Метал" ЕООД. Tя обаче става собственост на "Надин - 3" АД, която пък е собственост на "Надин - Н" АД. Последната към момента е с управители и акционери Радослав Босилков, Владимир Тодоров и Огнян Шопов, с изпълнителен директор Радослав Босилков. Същите лица присъстват и в управлението на другите фирми от плеядата на "Надин", която освен с изкупуване и преработка на скрап се занимава с недвижимост ("Надин Риъл Естейт"), транспорт на отпадъци ("Надин Транс") и дори внос на автомобили и рент-а-кар ("Хит Ауто - Надин")"Надин-Комерс" и "Надин-Метал" са в списъка на големите данъкоплатци и осигурители за 2010 г.
                                                                                             
Любомир Тодоров 44-годишен-бивш Управител на ПИБ – бизнесмен и изпълнителен директор на „Автоекобул“, „Екобултех“ и “Екобулбатери”, всичките регистрирани на един и същи адрес в кв.”Бояна”.Учредител на фирма "Баранко"/Пловдив-Юрий Гагарин БТ/, чийто управител впоследствие става Владимир Бонев. Любопитното е, че Любомир Тодоров е в ръководството на фирми, свързани с ПИБ и с бизнесмена Христо Ковачки.
 
Основен собственик на фирмата за рециклиране на автомобили "Автоекобул” - част от „Надин-груп” и член на борда на Директорите - той отговаря за ключовите решения в "Надин". Братът на Любомир Тодоров – 42-годишният Владимир Тодоров,също консултант по сделката, държи пък 1/3 от акциите в „Надин-Н“ АД. Любомир Тодоров има участие в 10 различни като „калибър“ фирми, сред които и известната туристическа агенция “Алсамур”, като в същото време е е в ръководството на няколко фирми, финансирани или свързани с ПИБ и един от шефовете на ТЕЦ „Марица-3″ АД край Димитровград/на Хр.Ковачки/,ЕАЗ,”Драфт”. Консултант на сделката с Кремиковци,
Не известно от кого е упълномощен/вероятно от Минев и Мутафчиев,защо не и Ковачки?/,но същият в момента пълновластен разпоредител  на бившата собственност на ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ&КО /ПИБ,”Елтрейд къмпани”, "Надин металс трейд"  и фантома "Велпет консулт" /.Управителя Г-н Варнаджиев има ограничени правомощия по сделки над 500лв. а консултанта отдава и продава материални ценности без дори да притежава документи удостоверяващи граници на активите/гари,жп линии и др./
Интересно е да отбележа,че схемата на  консултиране на сделката с Кремиковци,удивително се схожда с тази на „София Ленд”/2007г.-разликата е в размера на земите/35 декара,при сегашни 7650 декара/ и тогава беше облагодетелстван СИК.
Сега кой стои зад имената на Мария и Лена Пападополу от Кипър и знае ли официалния собственник "от Виржинските острови" , какво става тук???
Схемата е класическа - тегли се кредит от банка и теренът се ипотекира срещу него. После заемът не се връща, а банката става собственик на земята и я продава. Парите на инвеститора са "изчистени", тъй като са придобити под формата на банков кредит.

Симеон Василев Стоянов - едноличен собственик на "Надин металс трейд" и член на борда на директорите на „Автоекобул”. Симеон Стоянов дори притежава 50 % от акциите във фирма “Екобултех” АД и 20 % от акциите в дружеството “Екобулбатери”, където негови съакционери са споменатия Любомир Тодоров, свързван индиректно с групата “Надин”,  и 21-годишната му дъщеря Петя Тодорова.
Радослав Босилков – Управител в завода за рециклиране на електрическо и електронно оборудване в Нови Искър /Надин груп/ и съсобственик на "Никстрой реал естейтс", компанията, построила централата на Първа инвестиционна банка.Съгражданин на Варнаджиев????
Валентин Войнов- 39-годишен е собственник на третата фирма „Валпет консулт“ участвала в „мостовият кредит”. Тя е за експлоатация на търговски обекти.За разлика от Варнаджиев,Войнов вече е имал фирма – “ВТО Пикчърз”, закрита и ликвидирана през 1995 г.
Огнян Шопов- един от собственниците на "Надин-Н"(30%).Той е бил собственик на небезизвестното през 90-те години дружество „Намко България“ АД. фирмата стана известна с опита си да придобие „Завод за инструментално оборудване“ ЕООД (ЗИО) – Дупница, докато бе обявена в несъстоятелност.
През 1992 година „Намко България“ подписва 15-го-дишен договор за производство на леки автомобили със ЗИО. Заводът обаче успя да произведе през 1994 г. и 1995 г. едва 30 автомобила „Намко Пони“. След това производството беше спряно, а в началото на 1996 г. „Намко България“ беше обявено в несъстоятелност. Относно сделката имаше и чисто юридически забележки.
Христо Ковачки
Роден е в Самоков на 17 декември 1962 година.
Висшето си образование завършва през 1988-а в СССР в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика.
Започва бизнеса си с търговия.
Според публикации в медиите през 2000 година той притежава няколко базара, супермаркети и малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Никой, никъде не е коментирал откъде натрупва толкова капитал, за да започне големите си инвестиции.
Влиза в енергетиката през 2000 г., когато при първата по-голяма приватизационна сделка в енергетиката купува ВЕЦ каскадата „Искър”.
Почти всичките му следващи инвестиции в енергетиката се финансират от българската Първа инвестиционна банка.
През 2002 г. Ковачки печели конкурса за приватизация на мини „Чукурово” (въгледобивни). Купува ТЕЦ-ове и топлофикации с лекота, като наддава с необичайно високи суми.
Според самия Ковачки, произходът на парите му е само от банкови кредити.
Изграждането на бизнесимперията на Ковачки започва в края на управлението на Иван Костов, но по време на кабинета Сакскобургготски той неудържимо започна да печели една след друга най-вкусни приватизационни сделки.
Показателно е спечелването на ТЕЦ „Марица 3-Димитровград” с участието на ПИБ през 2003 г,която  с предложена два пъти по-висока цена от конкурентите си спечели наддаването за пакета от 49% от капитала на ТЕЦ "Марица" 3 срещу компенсаторки ( в. "Пари" от 29.04.2003 г.). При сделката на фондовата борса на 13 ноември 2003 г. банката купува още 2% от капитала на ТЕЦ-а. Други 2% са купени от Корпоративна банка, за която се смята, че представлява интересите на "Риск инженеринг". Държавният дял в ТЕЦ "Марица 3" вече е под 47%. По-късно се оказва, че ПИБ са действали за Христо Ковачки, който става мажоритарен собственик на ТЕЦа с 51%. Интересно е да се отбележи, че разплащателните сметки на топлофикационните дружества, собственост на Ковачки, са също в ПИБ. Трябва да се спомене още, че ПИБ е Заложен кредитор на накои от дружествата на Ковачки: "Мина Балкан-2000" ЕАД , "Топлофикация - Плевен" ЕАД, и "Мина Чукурово" АД.
Ето една малка част от неговите фирми: “Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.); “Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”); Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество), Мина “Черно море” (въгледобивно дружество); Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество); Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество); Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество); Мина “Република” (въгледобивно дружество), ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW); ТЕЦ “Бобов дол”; ТЕЦ “Сливен”; “Топлофикация – Враца”; “Топлофикация - Велико Търново”; “Топлофикация – Габрово”; “Топлофикация – Плевен”; “Топлофикация – Бургас”.
Той притежава още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления). Има предприятия за фина механика и оптика. Участва в “Общинска банка” - София и “Общинска застрахователна компания” – София. От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др. Справка във фирмения регистър в България показва, че името му фигурира в над 180 различни фирми и дружества. Също така има връзка с имената на още над 160 собственици и акционери в различни фирми. Толкова участие в различни сфери на бизнес е извън възможностите на който и да е нормален бизнесмен и може да се определи като феномен.
Според публикации в пресата Ковачки е в тесни бизнес и политически връзки с ДПС и Ахмед Доган.
С името му се свързва движение НАПРЕД, а по-късно партия ЛИДЕР, която участва на парламентарните избори през 2009 година, но не успява да прескочи 4%-ната бариера за парламента.
Изброените до тук фирми и бизнесмени присъстват по различни начини и във власта,посредством привилегиите и протекциите на управляващите ГЕРБ-ери!
Заводът за рециклиране на ел.оборудване в Нови Искър, бе открит лично от премиера Бойко Борисов и кмета на София Йорданка Фандъкова. Още тогава на много хора стана ясно защо двама от най-високопоставените политици са на откриването на завод, в който държавата няма участие. Хилядите комплименти, които Борисов изсипа по адрес на „изключително значимата инвестиция“ даде ясна представа за привилигированите сделки и фирми.
МИСЛЯ,ЧЕ НЕЩАТА СА ВЕЧЕ ДОСТАТЪЧНО ЯСНИ!
Четете следващите Административни управленски биографии,които са доста интересни от гледна точка на морал,способности и подбор на персонал!!


петък, 26 август 2011 г.

СКАНДАЛНАТА РЕАЛНОСТ В „ЕЛТРЕЙД”- МК „КРЕМИКОВЦИ”

БИОГРАФИИ НА НАЙ-ПРИБЛИЖЕНИТЕ ВИСШИ АДМИНИСТРАТОРИ НА Г-Н ВАРНАДЖИЕВ

Като изключим „МОСТОВО КРЕДИТНИТЕ”СЪДРУЖНИЦИ,те не са много!!
Може би най-интересна се явява,тази на Г-жа Околска – Юрист на фирмата, поради което ще започнем от нея.Опитахме лично да я видим в понеделник,но се оказа,че не е на работа или поне така отговориха от администрацията.Мога да кажа, че доста сили и средства ни коства това проучване, поради не сходството на имената, но накрая всичко се навърза, като синджир, за което ще ви информирам в следващата публикация!

сряда, 17 август 2011 г.

КЪДЕ Е СОБСТВЕНИКА?

Оригинален линк:
  
Следите на 26-годишния милионер Варнаджиев водят към Христо Ковачки
Новият собственик на „Кремиковци” изчезна мистериозно. 26-годишният Лъчезар Варнаджиев на практика е неоткриваем - от сделката насам не се е появявал в комбината, няма го и на ул. „Перник” 120, където по документи трябва да се намира офисът на фирмата му „Елтрейд къмпани”, установи проверка на „Торнадо”. Според търговските регистри там се помещава и могъщата корпорация за търговия с метали и скрап „Надин-Н”, която стои зад гърба на никому неизвестния доскоро младеж. Лъчезар Варнаджиев не може да бъде открит и по телефона. На номера, който е регистриран на негово име в МТел, отговаря мъж, който започва да псува цветисто преди още да разбере кой е от другата страна. На името на „Елтрейд къмпани” все още няма регистрирани телефонни номера.

Още с покупката на „Кремиковци” през април Лъчезар Варнаджиев предизвика вълна от коментари, че сделката е нагласена и зад него всъщност стоят собствениците на „Надин”. Самият Варнаджиев е работил там за кратко, но е напуснал малко преди да основе „Елтрейд къмпани”. Повече от два месеца след продажбата на комбината ситуацията около собствеността на дружеството продължава да е неясна. Всички пари - общо 316 млн. лева, са отпуснати от Първа инвестиционна банка. Част от тях – 59 млн. евро, са дадени като кредит срещу залог, останалите – чрез т. нар. „мостово финансиране”. Интересен е и самият договор за залог на търговско предприятие, който Варнаджиев сключва на 22 юни като едноличен собственик с банката. От документите става ясно, че ПИБ на практика получава собствеността върху „Кремиковци” заедно с инвентара. В договора е описано цялото имущество заедно с болтовете и гайките Заложена е и земята, върху която е построен металургичният гигант на социализма.

Останалата част от парите за покупката е преведена на други две частни фирми, обявени от банката за „стратегически партньори” на „Елтрейд къмпани”. По странно съвпадение и те са учредени в дните, когато се договаря покупката на „Кремиковци”. Едната от тях – „Надин металс трейд”, има явна връзка с предишните работодатели на Лъчезар Варнаджиев. Регистрирана е на същия адрес, на който се намира предишното седалище на „Елтрейд къмпани” и се води собственост на Симеон Симеонов. Името на бизнесмена нашумя покрай сделката за „София ленд” самият е и управител на едноименната фирма, която все още стопанисва затворения развлекателен комплекс. Апропо, през 2003 г. реален притежател на „София ленд” стана точно Първа инвестиционна банка, след като изкупи дяловете на братята Попови.

Другата фирма, която получава кредитиране от ПИБ във връзка с „Кремиковци”, е „Валпет консулт”. До момента на сключване на сделката неин едноличен собственик и управител се води бизнесменът Валентин Войнов. След като парите са преведени от банката, изведнъж настъпва смяна в регистрацията на дружеството. През юли подвизаващата се на Вирджинските острови офшорка подава молба за изкупуване на акциите на фирмите – пет дружествени дяла на общо стойност 5 хиляди лева. Така поне по документи „Спиката консултинг лимитид” става собственик на дружеството. След като сделката става факт, е назначен и нов управител, чието име също не е случайно – Пламен Георгиев Атанасов. Бизнесменът е сред учредителите и собствениците на „Монолитно строителство” – фирмата, която печели проектите за ремонт на повечето от държавните сгради у нас, сред които тази на МВР и на Митницата на Летище София.

Мощната финансовата подкрепа от страна на ПИБ за „Кремиковци” говори, че зад цялата сделка всъщност в сянка стои скандалният бизнесмен Христо Ковачки, твърдят източници на „Торнадо”. Тезата се потвърждава и от икономически анализатори. Именно банката на Цеко Минев е основен спомоществовател на почти всички придобивки на олигарха в сферата на енергетиката. Самият Ковачки, който в момента е разследван за укриване на доходи, твърди, че произходът на парите му е само от банкови кредити и целият му бизнес се крепи на Първа инвестиционна банка.

За свързаността на олигарха със сделката говори и фактът, че още през 2009 г. управител на „Надин” става Георги Домусчиев, който по същото време участва и в управителния съвет на „Атоменергоремонт” на Ковачки. Изпращането на младия Варнаджиев за лице на фирмата-купувач удивително напомня и на друг етюд в процеса на изграждането на енергийната империя на Ковачки. Негови конкуренти от енергийните среди и до днес помнят търга за приватизацията на „Брикел – Гълъбово“ Тогава от негово име участвала 23-годишна студентка, която наддавала неограничено и накрая спечелила. По-късно тя също изчезна като Варнаджиев.


Тръгнаха слухове за съкращения

Въпреки трусовете около „Кремиковци” ситуацията в комбината е учудващо спокойна, след като започна поетапно изплащане на заплатите. Работниците са притеснени единствено от слуховете, че има явни апетити на чуждестранни инвеститори към терена на комбината. Според един от представените вече проекти на мястото на предприятието трябва да изникне луксозен ваканционен комплекс или бизнес парк. Из комбината витаят и други слухове, че предстои лавинообразно съкращаване на работещите.
От последните останали 15 вече са съкратени с участието на синдика Цветан Банков/ликвидатора на родната металургия/ и без Профсъюз,който да ги защити!!



петък, 12 август 2011 г.

БИОГРАФИЯ НА ЗАБОГАТЕЛИЯ-БЕДНЯК!КОЙ Е ДОНОРА??


Другарче родено на 07 юни 1985 година/Близнак??!!/ в Белене стана собственик на "Кремиковци". 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който /незнайно откъде/ обезпечи своята част от "мостовя кредит"от  ПИБ, на стойност 316 млн. лева за комбината, влезе в историята като третия му притежател. Първият, който го купи от държавата, е бизнесменът Валентин Захариев. Следващият е милиардерският брат Прамод Митал.
Лъчезар Варнаджиев  изведнъж стана най-перспективния бизнесмен/според някои журналисти/. Животът му засега няма особени събития. Биографията му показва само, че е доста амбициозен. Има  висше образования-за строителен инженер от УАСГ/не е завършил с випуска си,заради не взети изпити/ и специализация - "инвестиционен мениджмънт",  в Свищовския икономически институт/Дали/. Говори немски и английски . Английския е практикувал в САЩ, където е ходил на студентска бригада.
Немски е учил в училище и го е усъвършенствал в процеса на работата си в строителния бранш.
Веднага след дипломирането си е започнал работа във фирма „Лупо инженеринг“, чийто предмет на дейност е "консултантско-експертна и проектна дейност".Собственик е Стефан Цанев.
Лъчезар Валериев Варнаджиев е бил най-обикновен строителен инженер/консултант/ в компанията "-до 2010 г..
За кратко е работил за "Надин" от страна на немската компания "Аделман". Тя е доставчик на оборудването на  Завода за рециклиране на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване в страната и на Балканите, собственост на "Надин груп".
Има брат, който работи в чужбина.  Лъчезар не е семеен, Съжителства на семейни начала с приятелка от две години. Нямат деца.Спортува и ходи на фитнес за добра форма. Обича компанийте и често се събира с приятели. Кара, Ауди. Представя се като екипен човек. Влияе се от чуждото мнение, доверчив-според приятелите си. Приятелите му от студентските години споделят,че след връщането си от бригадата в САЩ е се е променил-станал високомерен и надменен.

Биографията на биснесмен е оскъдна,няма как да е и друга.
През м.март 2011 г. е регистрирана "Елтрейд къмпани" ЕООД - седалеще ул. "Перник" №120 в София - там е адресната регистрация и на известната компания за търговия със скрап "Надин-Н". Фирмата на Варнаджиев, която е с уставен капитал 20 хиляди лева, бе единственият участник в търга за закупуване на производствената площатка на Кремиковци,и го спечели без наддаване. Като предмет на дейност на дружеството са записани търговия с цветни и черни метали, производствена дейност, търговско представителство и посредничество, изграждане и търговия с недвижими имоти.
Фирмата "Елтрейд къмпани" единствена  е представила  документ за внесен изискуем задатък от 31,6 млн. лева и така бе единственната допусната за участие в търга,който спечели за 316000000 лв.
Бъдещето е не предсказуемо!
От 05 юли 2011 г. собственник на дяловете на Елтрейд къмпани е "Бессиън мениджмънт лимитид" регистрирана на Вирджинските острови. Тя е представлявана от "Бън секретериъл лимитид" в Кипър. Варнаджиев според условията в договора за продажба, остава Управител на активите,но с огрничени права /до 500 лв./
В момента Варнаджев заедно с кредитните си съдружнидци разпродават всичко възможно!
Интересното е че ден прреди прехвърлянето на собствеността, Варнаджиев обезпечава ПИБ-каква схема!!ЯВНО ТОЗИ ПЛАН НЕ Е НЕГОВ,но по-добре управител отколкото безличен инженер в "Лупо инженеринг".
ШЕ ВИДИМ И ПРОДЪЛЖЕНИЕТО!!!!




Нано къща

След като направи най-евтината кола в света, индийският конгломерат Тata вече предлага и най-евтината къща за 720 долара
http://www.capital.bg/biznes/imoti/2011/...     -това е линка на оригинала,но трябва регистррация,затова Ви го представям в разпечатка!
                                                                                                              

 


Преди няколко години в Индия се разрази страхотен скандал, след като стана ясно, че децата актьори във филма - носител на "Оскар", "Беднякът-милионер" продължават да живеят в съборетини в покрайнините на Мумбай въпреки финансовия успех на продукцията. Според последните данни около 93 млн. индийци спят в подобни бараки без никакъв шанс за подобряване на материалното им състояние. Но един от най-богатите хора в страната се зае със задачата да сложи край на бедняшките предградия чрез проекта си за най-евтината къща в света на цена от 32 000 рупии (720 долара).  

Преди две години индийският индустриален гигант Tata се опита да промени автомобилния свят, като пусна на пазара най-евтината кола в света - Nano. Идеята на основния акционер и визионер във фамилната компания Ратан Тата беше да даде шанс на колкото се може повече индийци да се доберат до тъй мечтаното возило, чиято цена при премиерата му беше 2000 долара. Въпреки съмнителния първоначален успех на Nano, която все още не е достигнала прогнозираните продажби, Ратан Тата е на път да осъществи далеч по-амбициозна цел, която може да постави началото на изцяло нов като идея и таргет имотен пазар.

Наричаната вече "Нано къща" е рожба на 15 иноватори в една от компаниите на Тата - Тata Steel. Началото на проекта беше даден в щата Западна Бенгалия. Зад

Нечуваната цена


от 720 долара се крият няколко подробности. Първо, двустайната къща ще бъде само 20 кв.м, като Тata предоставя комплекта материали, включващ покрив, врата, прозорци и подове, както и сглобяването им. Основен плюс ще е, ако новите собственици разполагат със земя. "Срокът на строежа" е само седем дни. Тъй като стените са от кокосови влакна и юта, къщата ще бъде годна за обитаване до 20 години. Предвижда се и "по-луксозен" вариант от 30 кв.м за 1000 долара, която включва и екстри като веранда и соларни панели, заяви пред в. Times of India главният анализатор на Tata Steel Сумитеш Дас.   

Проектът е вторият опит на Ратан Тата да строи домове за бедните. Преди две години магнатът започна да продава малки апартаменти в големите градове за около 7800 долара, които трябваше да отговорят на нуждите на бедните. Начинанието имаше смесен успех, тъй като сумата не беше по джоба на всеки. При подготвянето на дизайна и функционалността на къщата за 700 долара Тата ползваше помощта и на различни селищни съвети. Според индийските медии интересът към проекта е огромен и се чака разрастването му. Към Тata постоянно има запитвания. Семействата, които не разполагат със сумата и нямат банкови сметки, ще могат да кандидатстват за микрофинансиране, което ще предоставя заеми, считани за нищожни по западните стандарти, но които ще са достатъчни за покупка на къщата. Според специализираната в микрофинансиране Grameen Bank бедните клиенти са нерискови и имат по-нисък процент на спиране на плащане по кредитите от потребителите в развитите държави.

Тъй нареченото социално предприемачество набира сили в Индия и Ратан Тата е един от основните му поддръжници. Разбира се, в същото време не става въпрос за чиста филантропия, а и за пазар с огромни перспективи. Според ООН над 820 млн. жители на планетата живеят в гета, а броят им ще се удвои до 2030 г. Според експерти този сегмент от пазара се оценява на над 400 млрд. долара и компаниите могат да натрупат значителни печалби, ако таргетират "основата на пирамидата", където е най-големият брой потребители.

Неотдавна Ратан Тата обяви, че през следващата година ще се оттегли от групата, състояща се от 100 различни компании с над 390 000 служители по света. По време на управлението си от 1991 г. досега магнатът успя да

Увеличи десетократно

приходите на Tatа Group чрез придобивания на международни гиганти като Tetley, Corus и Jaguar Land Rover. Проектът, привлякъл най-голямо внимание към групата, беше най-евтината кола в света - Nano, която Tata пусна на индийския пазар през 2009 г. Тогава милиардерът обяви, че до няколко години ще бъдат пуснати модификации в Европа и САЩ. Но поради най-различни причини като забавяния и оскъпяване на производството проектът все още не дава очакваните от Тата резултати. Според Reuters досега в Индия са продадени 110 000 Nano при прогнози от над 1 млн. Въпреки това потенциалът на новата "народна кола" продължава да се приема за огромен. 

Самият Тата е известен като отшелник, който избягва показността, присъща за някои от другите богати индийци. Запитан какво мисли за новия дом за 1 млрд. долара на един от най-богатите хора в страната Мукеш Амбани, Тата отговаря: "Чудя се защо някой би построил нещо подобно. Такива екстравагантности предизвикват революции." Явно амбицията на Ратан Тата е революция със съвсем друг социален смисъл.

Само на картинка Гигански морски комплекси стоят недостроени - заради липса на пари и клиенти!

http://www.capital.bg/biznes/imoti/2011/...         Това е оригинала!Регистрация!

САМО КАРТИНКА

След като незрелият български пазар на ваканционни имоти преживя няколко бурни години на еуфория и надбягване с квадратни метри, последва рязко намаляване на скоростта. А за част от проектите дори спиране. Така широко рекламирани преди кризата ваканционни мегакомплекси на българското Черноморие днес стоят като призраци – недостроени или празни.

Замръзнали на морето

Ограниченото финансиране и лошото управление на проектите са в основата на провалите на предприемачите. Повечето от тях като кредитополучатели вече от години не успяват да изпълняват задълженията си към банките и към ангажираните със строителството на обектите компании. Така се попада в омагьосан кръг - няма продажби, оттам се трупат дългове, а заради спрялото строителството купувачите съвсем изчезват.

Колко са тези проекти обаче не може да се каже, а и никой не води такава статистика. От Камарата на строителите в България обясняват, че тъй като тази дейност е предприемаческа, те не я наблюдават отблизо. Но все пак казват, че замразените и спрени проекти не са малко. Наблюденията на строителните компании, работещи по Черноморието, са, че големите обекти с проблеми са не повече от три-четири, но и това е достатъчно отблъскващо.

Poor Daddy

Замразените гигантски проекти се виждат и просто обикаляйки около брега. Но може и през документи, например обяви на частните съдебни изпълнители за разпродажби. Именно такава съдба застигна един от най-претенциозните ваканционни комплекси - "Рич Деди бийч ризорт енд СПА" (от англ. Rich Daddy) край Поморие. За края на миналата седмица беше насрочена публичната му продан, като първоначалната цена беше малко над 14 млн. лв. Ден преди датата на търга продажбата беше спряна със заповед на съда.

Въпреки продажбите "на зелено" комплекса "Рич деди" все още не може да бъде довършен

Процедурата е задействана от строителната компания "Мидия", главен изпълнител на обекта. Причината за иска е задължение към тях от страна на инвеститора фирма "Гудвин". От обявата става ясно, че обектът е ипотекиран и пред Българската банка за развитие. От фирмения отчет в Търговския регистър става ясно, че инвеститорът има задължения към търговски банки от 7.9 млн. лв. към края на 2010 г. Спряната сега публична продан на комплекса е втора от началото на строителството. Преди малко повече от година пак по искане на "Мидия" беше обявен търг за продажбата на селището. Той обаче не се състоя, тъй като инвеститорът и строителят успяха да постигнат споразумение и работата по обекта продължи.

Изграждането на "Рич Деди бийч ризорт енд СПА" започна през есента на 2008 г., като според първоначално обявените планове комплексът трябваше да отвори за сезон 2010, а инвестицията в него се оценяваше на около 16 млн. лв. При представянето му той беше обявен като "най-луксозния" по българското Черноморие. В проектирания в неокласически стил комплекс има 189 апартамента, разположени в седем сгради, два ресторанта, басейни и СПА център на три етажа. Разгънатата застроена площ на "Рич Деди" е 24 хил. кв.м. Още при започване на строителството инвеститорът твърдеше, че за около 50 от жилищата вече има сключени предварителни договори за продажба. Към момента по различни информации пазарната реализация не е много по-напреднала — договори има за около 30% от имотите в "Рич Деди".

Комплексът сега е едва на етап груб строеж, а забавянето от първоначално обявеният срок е с повече от година. Наталия Лебедева, управител на "Гудвин", е категорична, че работата по обекта ще бъде подновена до два-три месеца и до края на годината той ще бъде завършен. Заради изпуснатите досега срокове можем да се съмняваме и в поредния. Нищо, че имотните сайтове вече предлагат квадрат от комплекса за около 1500 евро при доста по-висока цена при започването на проекта. Но за вече инвестиралите в апартаменти, а и за съседните туристически обекти ще е по-добре дори и по-късно незавършеният гигант да придобие вид на готова сграда.

Запечатан с дългове

С неясно бъдеще е и друг мегапроект - ваканционно селище "Созополис". Започнал с широко медийно отразяване и с претенциите, че ще пресъздаде атмосферата на стария Созопол, и до днес комплексът не е въведен в експлоатация. Нищо, че от две години е почти завършен.

Две години след като трябваше да е завършен комплексът "Созополис" още е на изчакване


В селището, в което има проектирани 77 къщи с общо 167 жилища, по предварителни оценки трябваше да бъдат вложени 45 млн. евро. Строителството се очакваше да бъде завършено до май 2009 г., но въпреки че отвън изглежда напълно готово, то все още няма Акт 16. Инвеститорът "Иммофинанс" (част от групата на един от фондовете на Equest) не бе открит за коментар какво е бъдещето на проекта. Според предишни изказвания около 30% от комплекса са договорени с купувачи. Въпреки това има и критици на концепцията му. Според работещите на пазара на недвижими имоти по Черноморието обектът е бил нереализируем още във времето на растящ и всеяден пазар. Причината е прекалената помпозност и претенциозност, заложени още при проектирането му — от една страна, комплексът наподобява архитектурата на стария град, а от друга, заимства дори и тесните калдъръмени улички. Част от комплекса е и търговска улица с множество малки магазинчета и кафенета. Разгънатата застроена площ на селището е 34 хил. кв.м.

И при "Созополис", както и при "Рич Деди", инвеститорът има неизплатени задължения към главния изпълнител и към банката. В случая това са "Главболгарстрой" и финансиращата обекта институция Alpha Bank (заемът в началото на проекта беше за 38 млн. евро). Последният представен отчет на "Иммофинанс" е за 2009 г. Както става ясно от доклада на одитора, към 31 декември тя е в нарушение на договора за заем с кредитиращата банка. Още тогава одиторът отказва да изрази мнение по отчета и не се е убедил, че "дружеството може да продължи дейността си като действащо предприятие".
По неофициална информация от месеци се преговаря как да се разблокира проектът. Но явно до решение все още не се е стигнало.

Прогонени мегаамбиции

Вече повече от година нищо не се случва и на друг обект - комплексът "Коста дел кроко" в Царево, в който беше планирано да има петзвезден хотел, жилищен и търговски комплекс, бизнес център, административна сграда, болница и др. Още при обявяването му през 2007 г. много хора го сравниха с миниград не само заради микса от сгради и услуги, но и поради капацитета на комплекса - 2500 души. Разгънатата застроена площ на "Коста дел кроко" е над 60 хил. кв.м, което го прави един от най-големите комплекси на територията на българското Черноморие.

Вече повече от година нищо не се случва и на строителната площадка на "Коста дел кроко"

Инвеститор в проекта е опериращата с руски капитали "Лаудис холдинг груп". Тя обещаваше да вложи в комплекса над 60 млн. евро. И тук обаче нещата не потръгнаха и се показаха проблемите, вече видени в другите комплекси — задължения на предприемача към финансиращата банка и строителя. Отделно от това от община Царево има наложена съдебна възбрана върху имота.

Грамаданският комплекс се очакваше да бъде готов преди две години, а инвеститорът се беше ангажирал допълнително да вложи средства в изграждане на инфраструктура в община Царево. За инфраструктура обаче вече никой не говори, а шумно рекламираният мегакомплекс прилича на град призрак.

И тук идва разликата с другите проекти - проблеми със самия инвеститор. Собственикът на "Лаудис" Константин Циганов беше арестуван през 2010 г., когато ДАНС издаде заповед за експулсирането му като опасен за националната сигурност. Циганов е сочен за лидер на Уралмашката престъпна групировка. Той е издирван от 2005 г. от Интерпол. В средата на 90-те години се твърди, че е извършил сериозни престъпления в руския град Екатеринбург. Разследван е дори за убийството на зам. главния прокурор на областта. Русия го издирва поради подозрения в ръководенето на престъпна група, която организира поръчкови убийства в Свредловска област.

Така освен покрай пазарните неволи паметници могат да се появяват и покрай проблеми със самите инвеститори. Малкото раздвижване по Черномерието с наличието на руски купувачи явно не е достатъчно да съживи мегапроектите. Основно заради гигантските им дългове. А и заради нужните значителни инвестиции за завършването на обектите. Случайно или не и трите комплекса, за които разказваме, се бяха прицелили в лукса. А феновете му напоследък някак избягват българското Черноморие.


Довършване

Вече трета по ред година вниманието на инвеститорите във ваканционни комплекси е съсредоточено много повече върху продажбите и довършването на започнатите обекти, отколкото върху започването на нови. За това говорят и данните за издадените разрешения за строеж в основните строителни области, тясно свързани с курортите – Варна и Бургас. През 2010 г. там са били издадени разрешения за строеж на съответно 460 и 516 жилищни сгради, което е с над 60% по-малко от броя на новите обекти през 2008 г.