вторник, 20 септември 2011 г.

БЛИЦ Новини - Ковачки скрил 100 млн. от данъци

БЛИЦ Новини - Ковачки скрил 100 млн. от данъци: - изпратено чрез Google Toolbar

вторник, 13 септември 2011 г.

БИЗНЕС БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ НА КРЪГЪТ „КРЕМИКОВЦИ 2011” И ИМПЕРИИТЕ „КОВАЧКИ” И „НАДИН”

"Надин" е дългогодишен лидер на пазара на изкупуване на черни и цветни метали за скрап. През 2009 г. Георги Домусчиев става управител на "Надин", Той е също и в борда на фирмата на Христо Ковачки "Атоменергоремонт", но от офиса на Ковачки тогава отричат да имат интерес към търговията със скрап. Друга версия свързва Георги Домусчиев с Първа инвестиционна банка, която е най-големият кредитор на фирмата, изпитваща към момента финансови затруднения.
Историята на фирма „Надин“ не е съвсем ясна, но подобно на останалите фирми, свързани с премиера Бойко Борисов в състава на "Котараците", сменя собствеността си през няколко години.
 Има няколко фирми под знаменателя "Надин". Домусчиев е в управлението на "Надин - Метал" ЕООД. Tя обаче става собственост на "Надин - 3" АД, която пък е собственост на "Надин - Н" АД. Последната към момента е с управители и акционери Радослав Босилков, Владимир Тодоров и Огнян Шопов, с изпълнителен директор Радослав Босилков. Същите лица присъстват и в управлението на другите фирми от плеядата на "Надин", която освен с изкупуване и преработка на скрап се занимава с недвижимост ("Надин Риъл Естейт"), транспорт на отпадъци ("Надин Транс") и дори внос на автомобили и рент-а-кар ("Хит Ауто - Надин")"Надин-Комерс" и "Надин-Метал" са в списъка на големите данъкоплатци и осигурители за 2010 г.
                                                                                             
Любомир Тодоров 44-годишен-бивш Управител на ПИБ – бизнесмен и изпълнителен директор на „Автоекобул“, „Екобултех“ и “Екобулбатери”, всичките регистрирани на един и същи адрес в кв.”Бояна”.Учредител на фирма "Баранко"/Пловдив-Юрий Гагарин БТ/, чийто управител впоследствие става Владимир Бонев. Любопитното е, че Любомир Тодоров е в ръководството на фирми, свързани с ПИБ и с бизнесмена Христо Ковачки.
 
Основен собственик на фирмата за рециклиране на автомобили "Автоекобул” - част от „Надин-груп” и член на борда на Директорите - той отговаря за ключовите решения в "Надин". Братът на Любомир Тодоров – 42-годишният Владимир Тодоров,също консултант по сделката, държи пък 1/3 от акциите в „Надин-Н“ АД. Любомир Тодоров има участие в 10 различни като „калибър“ фирми, сред които и известната туристическа агенция “Алсамур”, като в същото време е е в ръководството на няколко фирми, финансирани или свързани с ПИБ и един от шефовете на ТЕЦ „Марица-3″ АД край Димитровград/на Хр.Ковачки/,ЕАЗ,”Драфт”. Консултант на сделката с Кремиковци,
Не известно от кого е упълномощен/вероятно от Минев и Мутафчиев,защо не и Ковачки?/,но същият в момента пълновластен разпоредител  на бившата собственност на ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ&КО /ПИБ,”Елтрейд къмпани”, "Надин металс трейд"  и фантома "Велпет консулт" /.Управителя Г-н Варнаджиев има ограничени правомощия по сделки над 500лв. а консултанта отдава и продава материални ценности без дори да притежава документи удостоверяващи граници на активите/гари,жп линии и др./
Интересно е да отбележа,че схемата на  консултиране на сделката с Кремиковци,удивително се схожда с тази на „София Ленд”/2007г.-разликата е в размера на земите/35 декара,при сегашни 7650 декара/ и тогава беше облагодетелстван СИК.
Сега кой стои зад имената на Мария и Лена Пападополу от Кипър и знае ли официалния собственник "от Виржинските острови" , какво става тук???
Схемата е класическа - тегли се кредит от банка и теренът се ипотекира срещу него. После заемът не се връща, а банката става собственик на земята и я продава. Парите на инвеститора са "изчистени", тъй като са придобити под формата на банков кредит.

Симеон Василев Стоянов - едноличен собственик на "Надин металс трейд" и член на борда на директорите на „Автоекобул”. Симеон Стоянов дори притежава 50 % от акциите във фирма “Екобултех” АД и 20 % от акциите в дружеството “Екобулбатери”, където негови съакционери са споменатия Любомир Тодоров, свързван индиректно с групата “Надин”,  и 21-годишната му дъщеря Петя Тодорова.
Радослав Босилков – Управител в завода за рециклиране на електрическо и електронно оборудване в Нови Искър /Надин груп/ и съсобственик на "Никстрой реал естейтс", компанията, построила централата на Първа инвестиционна банка.Съгражданин на Варнаджиев????
Валентин Войнов- 39-годишен е собственник на третата фирма „Валпет консулт“ участвала в „мостовият кредит”. Тя е за експлоатация на търговски обекти.За разлика от Варнаджиев,Войнов вече е имал фирма – “ВТО Пикчърз”, закрита и ликвидирана през 1995 г.
Огнян Шопов- един от собственниците на "Надин-Н"(30%).Той е бил собственик на небезизвестното през 90-те години дружество „Намко България“ АД. фирмата стана известна с опита си да придобие „Завод за инструментално оборудване“ ЕООД (ЗИО) – Дупница, докато бе обявена в несъстоятелност.
През 1992 година „Намко България“ подписва 15-го-дишен договор за производство на леки автомобили със ЗИО. Заводът обаче успя да произведе през 1994 г. и 1995 г. едва 30 автомобила „Намко Пони“. След това производството беше спряно, а в началото на 1996 г. „Намко България“ беше обявено в несъстоятелност. Относно сделката имаше и чисто юридически забележки.
Христо Ковачки
Роден е в Самоков на 17 декември 1962 година.
Висшето си образование завършва през 1988-а в СССР в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика.
Започва бизнеса си с търговия.
Според публикации в медиите през 2000 година той притежава няколко базара, супермаркети и малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Никой, никъде не е коментирал откъде натрупва толкова капитал, за да започне големите си инвестиции.
Влиза в енергетиката през 2000 г., когато при първата по-голяма приватизационна сделка в енергетиката купува ВЕЦ каскадата „Искър”.
Почти всичките му следващи инвестиции в енергетиката се финансират от българската Първа инвестиционна банка.
През 2002 г. Ковачки печели конкурса за приватизация на мини „Чукурово” (въгледобивни). Купува ТЕЦ-ове и топлофикации с лекота, като наддава с необичайно високи суми.
Според самия Ковачки, произходът на парите му е само от банкови кредити.
Изграждането на бизнесимперията на Ковачки започва в края на управлението на Иван Костов, но по време на кабинета Сакскобургготски той неудържимо започна да печели една след друга най-вкусни приватизационни сделки.
Показателно е спечелването на ТЕЦ „Марица 3-Димитровград” с участието на ПИБ през 2003 г,която  с предложена два пъти по-висока цена от конкурентите си спечели наддаването за пакета от 49% от капитала на ТЕЦ "Марица" 3 срещу компенсаторки ( в. "Пари" от 29.04.2003 г.). При сделката на фондовата борса на 13 ноември 2003 г. банката купува още 2% от капитала на ТЕЦ-а. Други 2% са купени от Корпоративна банка, за която се смята, че представлява интересите на "Риск инженеринг". Държавният дял в ТЕЦ "Марица 3" вече е под 47%. По-късно се оказва, че ПИБ са действали за Христо Ковачки, който става мажоритарен собственик на ТЕЦа с 51%. Интересно е да се отбележи, че разплащателните сметки на топлофикационните дружества, собственост на Ковачки, са също в ПИБ. Трябва да се спомене още, че ПИБ е Заложен кредитор на накои от дружествата на Ковачки: "Мина Балкан-2000" ЕАД , "Топлофикация - Плевен" ЕАД, и "Мина Чукурово" АД.
Ето една малка част от неговите фирми: “Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.); “Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”); Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество), Мина “Черно море” (въгледобивно дружество); Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество); Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество); Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество); Мина “Република” (въгледобивно дружество), ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW); ТЕЦ “Бобов дол”; ТЕЦ “Сливен”; “Топлофикация – Враца”; “Топлофикация - Велико Търново”; “Топлофикация – Габрово”; “Топлофикация – Плевен”; “Топлофикация – Бургас”.
Той притежава още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления). Има предприятия за фина механика и оптика. Участва в “Общинска банка” - София и “Общинска застрахователна компания” – София. От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др. Справка във фирмения регистър в България показва, че името му фигурира в над 180 различни фирми и дружества. Също така има връзка с имената на още над 160 собственици и акционери в различни фирми. Толкова участие в различни сфери на бизнес е извън възможностите на който и да е нормален бизнесмен и може да се определи като феномен.
Според публикации в пресата Ковачки е в тесни бизнес и политически връзки с ДПС и Ахмед Доган.
С името му се свързва движение НАПРЕД, а по-късно партия ЛИДЕР, която участва на парламентарните избори през 2009 година, но не успява да прескочи 4%-ната бариера за парламента.
Изброените до тук фирми и бизнесмени присъстват по различни начини и във власта,посредством привилегиите и протекциите на управляващите ГЕРБ-ери!
Заводът за рециклиране на ел.оборудване в Нови Искър, бе открит лично от премиера Бойко Борисов и кмета на София Йорданка Фандъкова. Още тогава на много хора стана ясно защо двама от най-високопоставените политици са на откриването на завод, в който държавата няма участие. Хилядите комплименти, които Борисов изсипа по адрес на „изключително значимата инвестиция“ даде ясна представа за привилигированите сделки и фирми.
МИСЛЯ,ЧЕ НЕЩАТА СА ВЕЧЕ ДОСТАТЪЧНО ЯСНИ!
Четете следващите Административни управленски биографии,които са доста интересни от гледна точка на морал,способности и подбор на персонал!!