В разгара на кризата, когато животът на мнозина стана от „мъката по-чер”, а хлябът вече се продава за левче и десет-двайсет, попаднах на следната бодра новина: „26-годишен с дружество с капитал 20 хил. лв. купува "Кремиковци" за 316 млн. лв. 26-годишният инженер Лъчезар Валериев Варнаджиев спечели търга за обособена част от "Кремиковци" с фирмата си "Елтрейд къмпани" ЕООД. Фирмата, регистрирана в София само преди месец с уставен капитал 20 хил. лв., бе единственият участник в търга. Тя го спечели без наддаване, като за придобиването на частта от бившия металургичен комбинат ще плати 316 млн. лв. Сумата трябва да бъде издължена изцяло в петдневен срок от провеждането на търга или до 18 април. „Елтрейд къмпани" е предоставила банков документ за внесен депозит за участие в търга в размер на 31,6 млн. лв.
от Явор Дачков
Виж ти, казах си. Примерът на Пеевски и Цветанов стана заразителен. Дори от прокуратурата и НАП да се самосезират и да започнат разследване за произхода на парите, което е малко вероятно, 26-годишният Лъчезар може да бъде спокоен. Има две чисти възможности. Първата е да каже, че ги е взел назаем от банка, както в случая с Пеевски и неговата майка, които със заеми си купиха две телевизии, седем вестника, два сайта и цялата разпространителска мрежа на България. Втората е да обясни, че парите му са дарени от настоящите или бъдещите (ако все още няма такива!) тъща и тъст, какъвто бе случаят с многобройните жилища на Цветанов. Не ме разбирайте погрешно! Не завиждам на човека! Просто се удивлявам на безкрайните български възможности. Днешната ни родина е нещо като някогашния Клондайк – златна жилка! Страната на неограничените възможности.
За разлика от Америка, обаче, тук пробиват не най-добрите, а само лошите и злите... Всъщност не искам да кажа, че 26-годишният инженер Валериев Варнаджиев е лош и зъл, само казвам от опит, че няма как да е от добрите с този мижав уставен капитал на едномесечната му фирма и сделка за милиони. И защо, по дяволите, когато внасяш в частната банка над 10 000 лева, трябва да описваш надълго и нашироко откъде си ги взел, а 26-годишното момче може да купи без обяснения "Кремиковци" за 316 милиона, 31 от които ги дава на калпак – тук и сега, франко клиента, в кешовица и т.н, и т.н. Това не е сделка, а арт инсталация, която трябва да се разглежда сама по себе си, извън злободневния и делови анализ. По принцип България се понася по-лесно, когато я гледаш с очите на чужденец, попаднал в резерват от третия свят. Разбира се, за някои, като 26-годишния Лъчезар, България е страната Лъчезария, която може да те изведе отникъде и да те направи всякакъв – вижте какво стана със споменатите Пеевски и Цветанов, с Бойко Борисов и Николета Лозанова...
До вчера тези имена спокойно можеха да бъдат имена на участници в кастинга за „Биг Брадър” или чакащи за пропуск пред входа на БИАД. Днес те продават и купуват "Кремиковци", печатат и разпространяват вестници, управляват държавата. Всъщност ни разгонват фамилията... Със сигурност това не е страната, която ще ви отведе където и да е, ако не сте мутра или случаен чалгаджия с огромни алчност и претенции. В нея стълбите водят само надолу, като вход за подземен фолк клуб. Ако сте с всичкия си, няма как да вземете тази страна на сериозно. Историята и съдбата на "Кремиковци" е само част от целия абсурд! "Кремиковци" е нещо като Царичинската дупка – няма обществена полза от нея, но там непрекъснато потъват някакви пари. Не някакви, а милиарди! Вместо да генерират масово благоденствие, се изпаряват в отровен пушек, което е обща трагедия на българския нов капитализъм.
Не преигравам – в Америка, за която стана дума, няма министерство на културата – тя, културата, съществува на световното равнище на което е, благодарение на частни дарения. Това е. У нас някакви хора ще преточват милиарди от някакъв загубен завод, построен с безплатен или както казват комунистите, народен труд, от тези милиарди няма да остане и следа и никой няма да им потърси сметка. Ако не се лъжа, "Кремиковци" бе продаден за един лев от правителството на Костов. Е, как оттогава насам не спряха да източват стотици милиони на година от този лев, а днес за пореден път да го препродадат за цели 316 млн. на 26-годишния Лъчо? И без да си икономист, ще се усетиш, че в тази история има шашма, но де да беше само тя!
Ако се замислим малко по-сериозно, ще видим, че 26-годишният Лъчезар Валериев Варнаджиев е съвсем закономерно явление за икономиката ни. Също като Красьо Черния за съдебната власт, Цветанов и Борисов за изпълнителната, Цецка Цачева и Искра Фидосова за законодателната, а Пеевски и неговата майка за четвъртата – медийната българска потрес. Откъдето и да го погледнем, това си е Варваристан. Страна от периферията – и в географски, и в исторически, и в политически, и в житейски смисъл. Това е Мордор. "Кремиковци" е само част от декора.
Текстът е публикуван на страниците на в. "Галерия".
Няма коментари:
Публикуване на коментар